Какъв е този митичен Череп? Откъде се взе? Преди промените сведенията за него са твърде оскъдни и доста противоречиви. Сигурно е, че е роден във Велинград и там е преминало детството му. Майка му е била учителка по руски, а баща му – по математика. Една от легендите, които се носят около малкия още Череп, е, че библиотекарката на училището е предупредила майка му да внимава с него. Още на десет години той бил изчел цялата секция със западноевропейска и американска литература. Ако се съди по оскъдния му речник, това едва ли е вярно. Факт е обаче, че след Велинград Васил Божков е завършил успешно Математическата гимназия в София и специалностите Математика в Софийския университет и Икономика на труда в Университета за национално и световно стопанство. Колкото и да търсех, не можах да намеря официални данни с какво се е занимавал Черепа, след като си е получил дипломите, та чак до Христовата му възраст. Почитателите на предприемача твърдят, че e получил прякора си заради комбинативния ум, ярко демонстриран по време на следването. Според неприятелите той отразява изключителната му жестокост, проявявана при събирането на парите, които му дължали софийските комарджии. Градската легенда мълви, че през младежките си години Черепа е бил един от „големите майстори” на всякакви игри на карти в територията на „Бермудския триъгълник”, заключена между култовите тогава столични кафенета „Бамбука”, „Шапките” и „Бразилия”. Виждан бил да играе покер на „вързано” с Васил Друмев-Омбо, агент на Държавна сигурност, европейски шампион по бридж, бъдещ генерален директор на НДК „Людмила Живкова”. Явно не са били само картите, защото, преди да започнат да му викат Черепа, били му казвали Зарчето. Тези легенди може и да не са толкова далеч от истината. Защото първите си големи пари олигархът наистина натрупва от игри на комар и сделки с валута на „Магурата”. Това беше полулегалната улична борса в центъра на София, близо до НДК, разигравана в мътните времена малко преди и веднага след промените. По онова време вървели и слухове, че Черепа „снася” информация на „куките” от Политическата полиция. Комисията по досиетата досега нищо не е „извадила” за Божков, но под сурдинка се говори, че той е имал вземане-даване и с РУМНО, военното разузнаване. Единствената известна негова държавна служба е тази на счетоводител в мощната държавна оръжейна фирма „Елмет инженеринг”. Според сведения, които получих от човек на разузнаването, с нейните пари Черепа е „играл” на „Магурата”. Той теглел долари от сметките на фирмата – там те били доста, – „превъртал” ги през чейнджа, след това връщал обратно главницата, а за себе си оставял печалбата. Неудържимият възход, спечелил му славата на „най-богатия българин”, е свързан преди всичко с хазартния бизнес, но също така със застраховане, с банкерство, със строителен бизнес и с какво ли не още. Така или иначе, според западни разузнавания богатството му варира между един и три милиарда евро.
Предполага се, че Черепа има връзки и с транснационалната престъпност. Досега не съм намирал доказателства за това, но са ми разказвали една любопитна история. Васил Божков е най-големият колекционер в България на антики. Изумителната му колекция от тракийски, гръцки и римски артефакти е една от най-богатите в света. Тя може спокойно да си съперничи с колекцията на Британския музей или с тази на галерията „Гугенхайм”. Според самия Череп за нея са му предлагали 600 милиона евро и вероятно не лъже за това. Дълги години държавата се гордееше с колекцията, показваше я на големи форуми в Москва, Брюксел и други световни столици, с нея беше отбелязана юбилейната годишнина от приемането ни в Европейския съюз. После, когато внезапно го разлюби, държавата на „каскетите” му я конфискува, като постави под съмнение законността на придобиването ѝ. За нас, софийските нумизмати, това си беше публична тайна. Черепа купуваше, често на безценица, от иманярите, както и сам призна в едно интервю. После артефактите се узаконяваха с елементарна технология, през някой от големите аукциони на „Ланц”, „Горни и Мош”, „Раух” или „Стамбулиу”. Освен от иманярите Черепа си попълваше колекцията и от други, понякога екзотични места. Тази история ми я разказа близък мой приятел, иманяр, колекционер и търговец на антики, който досега никога не ме е лъгал. По някаква странна случайност той също се казва Васко:
„Неаполитанската мафия, всяващата леден ужас у италианците само при произнасяне на глас на зловещото й име – Камората, е най-големият играч на черния пазар на антики в Европа. Много италиански и чужди иманяри, експерти и търговци работят за нея. Веднъж в ръцете на Камората попаднало златно съкровище на етруските. (Етруските са древни племена, населявали Апенинския полуостров през първото хилядолетие преди Христа. Те създали развита цивилизация, която предшествала Римската и й е оказала сериозно влияние.) Мафията търсела купувач за съкровището. Нейни хора се обърнали и към известен български нумизмат, емигрант във Виена, с когото понякога работели. Той бил „печен” търговец и един от най-подготвените експерти в областта на античното монетосечене. Виенчанинът се обадил на Васко да провери дали в София можело да има интерес към съкровището. Насочил го и към хората на Васил Божков, с които вече бил сключвал изгодни сделки. Моят приятел се свързал с фондацията на Черепа „Тракия”. Тя се грижела за попълването и съхранението на античната му колекция от тракийски, римски и гръцки артефакти. Във фондацията работели както известни учени, така и бивши служители от отдела на Държавна сигурност „Опазване на културното наследство”. След като дълго и внимателно изучавали снимките и образците на артефактите, експертите на фондацията потвърдили автентичността на съкровището. Без да се пазари много-много, та цената била равна на едва една двадесета от реалната пазарна стойност на находката, Черепа броил един милион евро. Но когато златото пристигнало във фондацията, една млада служителка сериозно се усъмнила в истинността му. Тя направила множество експертизи и накрая категорично доказала, че съкровището е съставено от фалшификати. „Горилите” на Черепа притиснали Васко и той издал „човека от Виена”. След убеждаване на „висок глас”, което станало вече в австрийската столица, експертът склонил да заведе хората на Божков при мафиотите. В малко градче край Неапол българската „делегация” се срещнала с един от босовете на Камората: „Господин Божков си иска парите обратно.” Италианецът изслушал българите безучастно и пратил да повикат някого. Скоро в офиса пристигнал слаб мъж, на не повече от двайсет години, с каменно лице и празен поглед – наемният убиец на мафията. „Откъде казахте, че идвате? От София? Прибирайте се бързо обратно, че иначе ще го изпратя там и той един жив няма да остави.” Хората на Черепа не чакали втора покана. Тази среща с мафията не завършва добре за Черепа. Но никак не се съмнявам, че е имало и други контакти, както и общи проекти с мафиоти – български, руски, италиански. И то не само в областта на колекционерството. Там са се въртели доста пари.
От такива пари дълго време Черепа си е плащал такса „спокойствие” на хунтата, както той нарече правителството на ГЕРБ и патриотите. Това дълги години е била голямата тайна на Бойко Борисов и на Васил Божков. Те са си делели крадени пари, кървави пари, мафиотски пари и парите на най-бедните. Един Череп и една държавна Мутра са делели безсрамно пред очите на хората парите, които са били откраднати от тях.
Но в един момент народните пари просто са се свършили. Намалели и парите, „усвоявани” от Европа. Вече нямало откъде да се краде. Затова мафиотите започнаха да крадат един от друг. Така започна войната на „правилните” срещу „излишните” олигарси на гърба на бедна България…
Из “Зад завесата на демокрацията”, К.Тодоров, Изд. “Изток-Запад”, 2024
