Бриго Аспарухов разказва как е направил бившия пожарникар и второразредна мутра Бойко Борисов – агент „Буда“ – главен секретар на МВР.
Бригадир Аспарухов бе шеф на разузнаването от 1991 до 1997 година. Той и съветникът на президента Жельо Желев Стоян Андреев организираха свалянето на правителството на Филип Димитров на така наречените „Боянски ливади“. Впоследствие Аспарухов бе отстранен от Петър Стоянов, след като последният стана президент, но оглави заедно с Любен Гоцев “Генералското движение” в БСП.
През 2000 година тогавашният председател на БСП Георги Първанов поканил на посещение в България Генадий Зюганов, председател на Руската комунистическа партия. Бойко Борисов бил нает от Първанов да охранява Зюганов със своята фирма ИПОН – за пари. Предварително разузнавачът подложил на ДС – проверка Борисов. Той издържал теста за вярност, и след като свършил работата, за която бил нает, бодигардът споделил пред влиятелния член на Генералското движение, че иска да се завърне в МВР. Защото бил уволнен по Закона за департизацията, заради решението да остане член на БКП и да запази червения си партиен билет. Генералът оценил неговата преданост и, когато му се отдала възможност, го предложил на премиера Симеон Сакскобурготски за главен секретар на МВР.
(Бриго Аспарухов е много близък с друг разузнавач – милионерът Атанас Тилев. Двамата са съученици от елитната немска гимназия в Ловеч. Те са прототипи на главните герои в култовия филм на Иван Андонов и Владо Даверов „Вчера“.
Дълги години Тилев работи под прикритие във Финландия за българското и вероятно за съветското разузнаване. С тяхното създействие забогатява и нееднократно помага на Царя, докато той е в изгнание.)
“За да забиеш топката, първо трябва някой да ти я вдигне“, загадъчно коментира ролята си в назначаването на Борисов шефът на Първо главно управление на ДС. Дали топката са му я вдигнали от КГБ, можем само да гадаем. Но Бригадир Аспарухов намеква, че ролята на Бойко Борисов като агент „Буда“ е по-съществена, отколкото е публично известно: “Борисов е човек, който винаги се хвърля изцяло в това, с което се занимава, бил е примерен комсомолец и по случая „Буда“ ще излизат още много данни, а Борисов ще има големи проблеми с
хора, които е засегнал. Но не съм сбъркал, като предложих Бойко Борисов за главен секретар на МВР. Борисов беше избран и за премиер с толкова голяма подкрепа. Той има усет, има държание, има изказ. Ако го бях видял по-рано, щях да го привлека и в разузнаването.’’
Така започна баснята за „храбрия бодигард”.
Бойко Борисов изгражда политическата си кариера на основата на дълбоки връзки с организираната престъпност. Неговият път започва със сътрудничество със сръбския наркобос Сретен Йосич (Йоца Амстердама) и българската бандитска групировка СИК, където се свързва с ключови фигури като Младен Михалев-Маджо и Бай Миле. Като главен секретар на МВР между 2001 и 2005 година, Борисов системно е обвиняван в прикриване на наркотрафик и контрабанда, като свидетели от престъпните среди потвърждават използването на служебното му положение за лична изгода.
Скандалът с Йоца Амстердама избухва през 2002 година, когато сръбският наркобос е арестуван в София. Впоследствие пред сръбския съд той заявява, че е бил под закрилата на Борисов, като особено компрометиращо се оказва изчезването на три милиона евро, предназначени за организиране на бягството му. През 2004 година близкият сътрудник на Йоца – Бай Миле, е убит при изключително подозрителни обстоятелства в ресторант “Славия”. По време на управлението на Борисов в МВР над 120 поръчкови убийства остават неразкрити, което поражда сериозни въпроси за неговата роля и ангажимент с престъпните среди.
Политическото издигане на Борисов е резултат от умело комбиниране на медийни манипулации и международна подкрепа. Проектът “Глобална България”, ръководен от Цветелина Бориславова и Иво Прокопиев, играе ключова роля в изграждането на неговия публичен имидж. Фондацията “Типиинг пойнт”, създадена през 2005 година, разработва специфична стратегия за представяне на Борисов като “нов тип лидер”, въпреки компрометиращото му минало и връзките с престъпния свят.
Международната подкрепа за Борисов остава силна въпреки изтичането на компрометиращи документи чрез Уикилийкс, които го свързват с мафиотски среди. Американската администрация продължава да го смята за полезен партньор в региона, макар и да го описва като “непредсказуем” в официалните си доклади. Тази подкрепа се оказва решаващ фактор за политическата му устойчивост, въпреки множеството скандали.
Управлението на Бойки Борисов се характеризира с комбинация от груб популизъм, тотален контрол върху медийното пространство и раздаване на привилегии на близки. Използвайки просташки език и антиелитистки послания, той успява да спечели симпатиите на значителна част от електората, докато едновременно с това изгражда сложна система за контрол върху медиите.
Медийната му машина функционира с желязна дисциплина – от платени позитивни публикации до системно потискане на критични гласове. Независими журналисти са подлагани на натиск и заплахи, докато ключови медии са превърнати в инструмент за пропаганда. Въпреки това, Борисов успява да запази масова обществена подкрепа благодарение на умело изградения имидж на “човек от народа” и на видимите инфраструктурни проекти, макар често реализирани с ниско качество.
Има един филм на Уди Алън от 1983 година, казва се „Зелиг”. Главният герой Леонард Зелиг има уникалната способност да приема образа – физически и психологически, който другите очакват от него: от Чарли Чаплин до Адолф Хитлер, от дебелака до китаеца. През 2007 година италианският психиатър Джовани Кончили открил рядко нарушение на мозъчната дейност, чийто жертви се държат като героя от филма. Нарекъл го „Синдром на Зелиг”.
Понякога ми се струва, че от този синдром страда и Борисов. Когато от него се очакваше да донесе възмездие за бандитския преход, той започна да се държи като „Отмъстителя”. (E, вярно, извади нож само „умрелите кучета”, но на ограбените и измъчените хора и това им се видя нещо.) Когато всички жадувахме да бъде спряно разрушаването на България, премиерът се превърна в „Строителя”. (E, вярно, магистралите се рушат, а голяма част парите беше открадната, обаче народът и това прости, „те и другите крадат”.) Когато на началниците от Вашингтон и Брюксел им дотрябва нашият полуостров, Борисов започна да се изживява като „Обединителя”. (E, вярно, облажиха се гърците, северните македонците и косоварите, а за нас останаха компромисите и скандалите, но пък отново вярваме, че сме „фактор” на Балканите.)
Хамелеонщината се оказа най-силната страна на премиера, която все още го държи на повърхността. Но дори и дивашкият популизъм пред „кукловодите” и плебса не е главната причина, защо позволихме да ни управлява семпъл човек с тъмно минало. Реставрацията е задължителен и неотменим етап на всяка революция. Обаче историята винаги се повтаря като фарс. Умората на хората от несъстоялия се преход към жадувания, светъл капитализъм ги кара да си припомнят с умиление и копнеж за „Човека от народа”. Борисов го харесват, и защото е карикатурният образ на късния Живков. Между двамата има обаче една съществена разлика. Живков обичаше България. Борисов обича само себе си.
Феноменът Борисов е продукт на преходния хаос в България и дълбоката системна криза в държавата. Неговият успех демонстрира умела експлоатация на общественото недоволство и липсата на адекватни политически алтернативи. Въпреки доказаните връзки с престъпни среди и множеството злоупотреби, той успява да се задържи на власт, благодарение на подкрепа от международни актьори и тотален контрол върху информационните потоци.
