“Юпитата” от Лондонското сити бяха препоръчани на Кобурга от крупния международен аферист Спас Русев. Помня го Спас още от началото на 80-те. Бащата на съпругата ми беше шеф на Творческия фонд на Съюза на композиторите. Спас се въртеше около съюза и организираше някакви музикални прояви. Беше момче за всичко, не се разделяше с една кожена чанта, пълна с покани, наричаха го „търчи-лъжи”. Тъстът гледаше да внимава с него, защото го подозираше, че се „заиграва” със службите. Може и да е бил прав, защото, малко след това, Русев стана много лесно шофьор на Стоян Марков. „Стенмарк”, така го наричаха заради устрема му, беше най-младият член на Политбюро, заместник-председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет за изследвания и високи технологии. Той беше идеологът на „новите механизми”, с които Тодор Живков се опитваше да реорганизира българската икономика върху пазарни основи, докато на края съвсем я обърка.
Вече в демократичните времена, Спас някак се озова в Агенцията за чуждестранна помощ, където шеф беше Петко Симеонов, но „игрите” въртеше неговият заместник. Те трябва да са били доста сериозни, защото Спас повика да го консултира неговият бивш шеф „Стенмарк”. От Агенция, малко неочаквано, двамата се появиха в един от най-луксозните квартали на Лондон „Кенсингтън”. А пък съседи им бяха бъдещият финансов министър в правителството на НДСВ Милен Велчев, чиито брат се ожени за щерката на „Стенмарк”. Наблизо живееше и най-големият наш контрабандист на цигари Иван Тодоров-Доктора. През 2003-та година, „Мерцедеса” на Доктора беше взривен на „Цариградско шосе”. Загина шофьорът, моят приятел Данчо „Смъртта”, който през детските ми години караше „Чорбарката”, която разнасяше храна по вилите в Правителствения тракт в Бояна. В изгорялата купе на луксозната кола беше намерена любопитна снимка от една яхта в Малта. Яхтата била наета от Спас Русев, за да могат младите министри на финансите Милен Велчев и на транспорта Петър Петров и депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски, да гледат състезание от „Формула 1”. Вместо да гледат, те играеха карти с Доктора и перача на пари Амигоса.
Тази снимка беше видимо доказателство за сливането на политическата власт с Мафията.
Дали с помощта на „мръсните” пари от контрабандата, или от далаверите в Агенцията или пък от „червените капитали”, изнесени покрай Стоян Марков, но по това време Спас Русев се беше превърнал в бизнесмен от световна класа. Той „покри” дълговете на сина на Кобурга, княз Кирил Преславски, помогна на Васил Божков-Черепа да продаде „Еврофутбол” на гръцкия бизнесмен Сократис Кокалис, купи БТК, хотел „Радисън” и футболния отбор на „Левски”, „пусна” в София списание „Его” и луксозен ресторант със същото име. Освен приказно богат бизнесмен, Спас стана и уважаван член на Лондонската артистична бохема. Той е близък приятел с модния китайки художник Зеан Фанже, чийто картини „вървят” по над милион долара, модела-икона Ел Макферсън, модиста Тони Хилфингер, фотографите Ани Лебковиц и Леви Шикър, снимал най-много пъти Мерилин Монро, с Жан Клод, съпругата на Кристо. Спас вече ходи, облечен само с ръчно изработени дрехи и обувки, колекционира всички първи издания на книгите на Норман Мейлър с негов подпис и притежава уникален екземпляр от 1895 година от „Книга на Джунглата” на Ръдиард Киплинг.)
Спас Русев финансира предизборната кампания на народното движение на Симеон Втори, затова съм склонен да вярвам, че именно ченгетата са измислили приказката за „добрия цар” и са пробутали на народа гражданина Сакскобурготски като поредния спасител.”
Из “Зад завесата на прехода”, К.Тодоров, Изд. “Изток-Запад”, 2019
