„Аз командвам тези, които управляват България!”, Ахмед Доган, най-тайнственият човек на Прехода, имаше основания да го изрече. След промените почти винаги крачеше „ръка за ръка” с властта. Измисленият мост на Прехода между християни и мюсюлмани, беше завладян от него. И това беше пагубно. Иван Костов е прав в едно: „Сокола е проклятието на България!”.
В началото това не можеше да се предвиди. Малкият Ахмед се ражда в село Пчеларово, област Добрич. Детството му преминава в село Дръндар, Варненско, населено с етнически турци. Сокола бил будно дете, но страдал от комплекси, резултат на психологическа травма. Още като бебе на шест месеца, майка му, етническа туркиня, се разделя с баща му и се омъжва повторно – за ром. Но пастрокът се грижел само за общите деца – три момичета и пренебрегвал момчето, което се чувствало отритнато. И това го озлобило срещу всички. Психологическият му портрет, съставен в Научно-изследователския институт по криминалистика свидетелства:
„Емоционалното отхвърляне и абсолютното незачитане на потребностите и интересите на Ахмед Доган, са формирали у него както силен стремеж към само утвърждаване и социална реализация на всякаква цена, така и желание да властва над останалите хора. Те са породили и неистова жажда за признание и уважение на авторитета му.”
Затова приел без колебание да стане агент на Държавна сигурност. „Разработката” е започната още в детска възраст. Когато застанал на старта на живота, Сокола започнал да „консумира” връзката със „службите“ пълноценно, рационално и целенасочено. Хората от Държавна сигурност му помогнали да влезе в Шуменския висш педагогически институт само с основно образование. Водещият офицер, подполковник Стойков, го направил студент с ходатайството на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Шумен и на председателя на Комитета за наука и висше образование Начо Папазов. С протекцията на ДС Доган се преместил в Софийския университет „Климент Охридски”, специалност философия. След дипломирането станал научен сътрудник и кандидат на науките в БАН, после завършил Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ).
Паралелно с академичната кариера, вървяла и подготовката за дейност на чужда територия. Доган бил определен за „нелегален агент” на външното разузнаване. Трябвало да действа в Западна Европа, а после в прехвърлен в Турция. Решението да бъде изпратен като „нелегал” било израз, както на особено доверие, така и признание за качества. „Водещите офицери” били единодушни, че интелектът и волята на Сокола ще му позволят да действа на чужда територия, въпреки ежедневна опасност да бъде разкрит, без защита от държавата. Той бил даван за пример на останалите агенти като умел стратег и брилянтен анализатор. Проблем се оказала само неспособността да усвоява чужди езици, задължително условие за „кариерата”, за която го подготвяли. Истинските проблеми обаче дошли, когато младежът решил, че възможностите, които предлагат „службите”, са недостатъчни.
Тогава преминал от „другата страна”. През пролетта на 1985 година, станал член на подривната нелегална организация „Турско национално – освободително движение”. Доган изготвил „Програмата на движението” и я предал на дипломат, турски кадрови разузнавач, в Консулството в Пловдив. Тя призовавала българските турци на борба срещу смяната на имената и мерките на „Възродителния процес”. В политически, икономически и религиозен план призовавала към противопоставяне на християнските и българските обичаи, към организиране на движение за защита на човешките права и свободи, към провеждане на стачки в предприятията, градовете и селата, към борба за налагане на мюсюлманските религиозни ритуали и традиции.
През това време, в нелегалната организация, вече били инфилтрирани сътрудници на ДС. С тяхна помощ тя била обезвредена, а ръководителите й, между които и Сокола, арестувани. Но, срещу бъдещи услуги, разузнаването било готово да забрави за измяната. Контраразузнаването било против. В резолюция върху документ с предложение за повторно вербуване, заместник – министърът Григор Шопов написал: „До известно време с Доган е работено добре. След това той се оказал по – умен от водещия офицер и започнал да го разиграва. Двамата дори ходели заедно по кръчмите. Така са били извършени много безобразия от оперативна гледна точка.”
„Силният човек“ в МВР разпоредил да бъде уволнен дисциплинарно водещият офицер на „агент Сава”. Той възразил срещу повторното вербуването на Доган с аргумента: „Няма смисъл. Човекът е тръгнал по своя път и с него трябва да се постъпва според законите на страната.” Въпреки категоричното становище, опит за повторно вербуване бил направен, но завършил с провал. Срещу Доган приложили същите следствени действия, каквито и срещу останалите членове. Сокола се паникьосъл и издал дванайсет души.
В този момент се намесили руснаците. В книгата си „Заплахата настъпва” полковник Веселин Божков пише: „Още когато Доган е бил в затвора на Главно следствено управление, от КГБ са имали контакт с него, за който е знаел само Шопов.“ Хората на КГБ получили и достъп до досието на Сокола. Убедили се, че може да бъде полезен и му предложили закрила. Така руснаците поели контрола над Доган под отчета на военното разузнаване – ГРУ.
„Мостовият” човек между Москва и Вашингтон бил Луканов. Той свързал Сокола с американците и те започнали успешно да го използват: „Комуникацията на Доган беше директно с Луканов и хората от „службите”, които бяха около него. Затова Сокола е най – контролираната личност на Прехода.”, свидетелства Осман Октай. Така Доган се превръща в мощно оръдие на хората от бившите „служби”, на българския спекулативен и руския олигархичен капитал в борбата за овладяване на България. ”Доган е продукт на системата, която се опитваше да направлява ДПС, за да го превърне във филиал на тези структури. С неговото участие във властта, се преразпределяше държавната собственост и се изграждаха така наречените „групировки”. Те застанаха на входа и на изхода на всяко предприятие в България и така, с икономическите ресурси на държавата, станаха всемогъщи. Колкото по – бедни ставаха турците и като стадо ги караха да гласуват, толкова повече сила имаше Сокола да реализира мечтата на кукловодите за преразпределение”, казва Октай.
Така Доган успява да замести пред руснаците и американците Луканов, междувременно отишъл си от този свят. Една от най-ценните черти, посочени в изработения от ГРУ профил на Сокола е, че „той никога не се е карал с американците. Нямало сериозни пречки Доган да подържа добри отношения и с Турция. До идването на власт на Ердоган, който да разлюбил „човека от Сараите”, нашата съседка е държава, най – верен стратегически съюзник на САЩ на Балканите. В МИТ – разузнаването на Турция, знаели за връзките на Доган с ГРУ, но, в светлината на тогавашните геополитически реалности, не се притеснявали много. За да им демонстрира лоялността си, Доган публично заявява: „Пътят на България към Европа минава през Босфора”.
А за да спечели окончателно доверието им, Сокола прави рискован ход. И хлътва с „двата крака” в шумна шпионска и политическа афера, която едва не взривява българското общество и хвърля тежка сянка върху отношенията с Турция. Аферата е наречена „Оня списък”, а сюжетът й е взет сякаш от шпионски роман на Джон Льо Каре. На 4 февруари 1992 година, в 13 часа и 29 минути Доган, лидер на ДПС и председател на Парламентарната група на движението, влиза в Посолството на Турция в София. Там предава на посланика Ялчън Орал секретни документа, съдържащи класифицирана информация, държавна тайна. Сред тях е списък от 38 страници, съдържащ имената, длъжностите и местонахождението на 1300 служители на външното и военното разузнаване на дипломатическо прикритие в 79 български посолства в целия свят. Разговорът между Доган и посланика е записан със специални разузнавателни средства, а срещата е филмирана със скрита камера. Шифрограмата, с която Орал информира турското външно министерство за списъка, е засечена, прихваната и разшифрована в Анкара от служители на военното разузнаване. А контраразузнаването засича и документира как Доган получава от Турция 110 000 долара и 300 000 лева.
Аферата „Оня списък” предизвиква шумен политически скандал. По случая е заведено „Строго секретно” следствено дело за разгласяване на държавна тайна и за шпионаж. Следствието установява, че „Оня списък” е даден от Стоян Ганев, външен министър в правителството на Филип Димитров, а е съставен от бившия заместник-министър на външните работи и офицер от разузнаването Живко Попов. Доказателствата за престъпленията на Сокола са в цели тринайсет тома, но са смачкани. Ръководителите на контраразузнаването, наблюдаващи случая, са уволнени, делото не влиза в съда. Аферата „Оня списък” е национално предателство и първият разгром на разузнаването ни.
След като Путин влиза в Кремъл и се скарва с американците, отношенията на Доган с руснаците започват да скърцат. Според френското разузнаване, той им обещава трасето за руски газ към Европа „Южен поток” да мине през България. Руснаците инвестират 800 милиона долара, които потъват в безкрайните строителни фирми на Пеевски – „машата” на Сокола. След провала на проекта, те си искат обратно парите. Официални техни представители и дори Путин недвусмислено намекват, че иначе играта може да загрубее. За Сокола играта вече е „ва банк”. Или руски газ ще потече към Югоизточна Европа през новия „Турски поток” през България, или той трябва да се сърди само на себе си. Е, с помощта на премиера Борисов, потича и на Сокола не му оскубват перата.
Но парите за него са станали по – важни от публичната власт. Политиката му пречи на бизнеса. Затова решава да ръководи ДПС и държавата от разстояние, скрит в Сараите. Така ще има достатъчно време да върти „обръчите от фирми” и да „раздава порциите”. И Доган отново прави рискован ход. Той възлага на другата си „маша”, ренегатът от СДС, Христо Бисеров, да подготви фалшив опит за атентат срещу самия него. И се разиграва трагикомедията, която, не вярвайки на очите си, гледахме по телевизията. Доган чете доклада си пред Конференция на ДПС, когато мнимият атентатор безпрепятствено стига до него, размахвайки пистоле. Сокола реагира без особена изненада, съвсем професионално. После, като гладни вълци, върху атентатора се нахвърлят разярените активисти и едва не го разкъсват. Най – бърз и яростен е бъдещият оперативен лидер на ДПС Мустафа Карадайъ.
Прокурорът Борислав Сарафов смачква делото и страницата с атентата е затворена. Като “сив кардинал” Доган може спокойно да си движи бизнеса заедно с Делян Пеевски. И най – успешното им начинания са разгромът на Булгартабак и КТБ и разграбването на активите им. С основание наречени „Грабежите на века“.
Тази и още редица крупни далавери превръщат ДПС от политическа парнтия в бизнес корпорация. Сокола я ръководеше „в сянка“, с помощта на „сламени хора“. Но се е оял, станал е небрежен и самонадеян. И прави фатална грешка. Дава оперативната власт на Движението в ръцете на хищника Делян Пеевсски, обявявайки го за политически „Феномен“.
И това е началото на неговия край.
