Книгата „Зад завесата на прехода“, писана през 2019 г., завърших така: „След Командира без армия, бутафорния Цар, Пионера – фен на Троцки, и Пожарникаря, който потушава огньове в чаша вода, потегля към Историята. В гримьорните и зад кулисите кипи трескава дейност. Публиката е в трепетно очакване. Идва времето кукловодите да извадят на сцената нов спасител. Зад завесата наднича шутът.“
Един ден по телефона ми се обади стар приятел, телевизионният журналист Владо Береану. (С него сме имали доста приключения. Отразявахме в Букурещ – той за телевизията, аз за вестник „Отечествен фронт“ – екзекуцията на румънския лидер Николае Чаушеску. Писахме книга за убийството на писателя Георги Марков с чадър с отрова в Лондон. Продавахме в Истанбул интервю на Тодор Живков за „Възродителния процес“; и какво ли не още…) Владо ми предаде устна покана от името на „Шоуто на Слави“. От издателство „Изток-Запад“ им изпратили книгата ми „Зад завесата на прехода“; Иво Сиромахов – сценарис и водещ, когато Слави отсъства – я прочел, видяла му се интересна и решил да я представи на зрителите.
Затова искал да му гостувам в предаването. Имам резерви към шоуто, но опитът ме е уверил, че няма лоша реклама; без особени колебания приех. И не съжалявам; можах да се уверя лично, че както шоуто, така и партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ се радват на трудно обяснима, но забележителна популярност. Поръчах си такси по телефона. Още не казал адреса на телевизията в квартал „Васил Левски“, диспечерката възторжено възкликна: за „Шоуто на Слави“, нали? Още не седнал, шофьорът на таксито ме подхвана с някаква безкрайна, объркана история как преди години возил шоумена, какво му бил обяснявал, как го слушал Слави. Говореше за Трифонов с възхищение, респект и надежда. И на тези, и на предишните избори гласувал за партията му; бил сигурен, че ще управляват добре страната. Неговите колеги, приятели, роднини – всички се доверявали на шоумена: „Само той ще ни оправи.“ После таксиджията започна да изрежда поред, ядно и цветисто, майките на Бойко Борисов, на Делян Пеевски, на Ахмед Доган, на Иван Гешев. Говореше, говореше, говореше… и изобщо не млъкна, докато не пристигнахме на адреса.
Сградата, в която Слави Трифонов е настанил телевизията си, е кокетно триетажно блокче в новозастроена,видимо скъпарска част от квартала. На паркинга пред входа са подредени луксозни, скъпи автомобили – джипове и лимузини. Начело на автопарка гордо се перчеше хамърът на Дългия. На входа ме посрещнаха студените и подозри- телни очи на охранителните камери и бодигардове, пазещи телевизията (както ми се стори) почти толкова свирепо, колкото и трезора с американския златен резерв във „Форт Нокс“. Гримьорната беше огромна; дори и тази на Народния театър не е чак толкова луксозна. Вече бях гостувал доста пъти, за да представям книгите в различни телевизионни студия – при социалистите, в „Евроком“, в „България он еър“, в „А-1“, дори и в Националната телевизия. Навсякъде си е една и съща сиромашия, никъде няма толкова луксозни помещения и толкова скъпа техника като в „7/8“. (Каналът на Слави е платен. Струва седемдесет и осем стотинки на месец. Когато отидох да се абонирам, се оказа, че сме не повече от 4500 човека. Кой плаща всичко това?) Самият бос изобщо не се появи. Секретарката му ме осведоми, че след победата в парламентарните избори и старта на новия парламент той имал твърде много работа около партията, а офисът ѝ бил на съвсем друго място. За сметка на това един след друг в гримьорната надникнаха заместникът му в „Има такъв народ“ Тошко Йорданов и активистът Филип Станев, писателят Иван Кулеков, капелмайсторът на оркестъра „Куку бенд“ Евгени Димитров-Маестрото, двама от сценаристите (също депутати). Мнозина, между които съм и аз, ги смятат за „чалгари“, но телевизията си я правят на високо ниво. За партията нямам представа.
С Иво Сиромахов разговаряхме, като седях на известното диванче, на което седят гостите си Слави. Интервюто продължи повече от час, говорихме повече за миналото, за соца, но и за доста от наболелите проблеми на днешна България. От целия разговор най-силно впечатление ми направи последният въпрос на водещия: „Нима наистина вярвате, че е възможно България да бъде измъкната от лапите на мафията? С цялата ѝ престъпна мощ, със заграбените от нея заводи и фабрики, с милионите ѝ в банките, с всичките тези мутри, инфилтрирани на най-високите места в силовите структури на държавата, а и навсякъде другаде!“
За разлика от досегашните „месии“ – Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов – Слави Трифонов се създаде почти съвсем сам. С много хъс и самочувствие, с удивителна последователност, трудолюбие и перфекционизъм, с изявени лидерски качества, а защо не и с музикален талант, момчето от плевенското селце Учиндол стана „златната кокошка“ на българския шоу бизнес. Повече от тридесет години Дългия, както са свикнали да го наричат жълтите вестници, участваше и създаваше печеливши телевизионни формати като „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“.
Концертите на бенда му в стил „фолклорно патриотарски“„етно рок“ и „поп фолк“ препълваха залите и стадионите в България и по света с хилядите възторжени фенове от чалга-поколението. Слави стана едва ли не „културната икона“ на новите мафиотски времена, времената на победилия неолиберален капитализъм. От много време той почти е монополизирал медийното развлекателно пространство и успя да създаде културните кодове на „неотелевизията“.
Шоуменът сякаш следваше стриктно съвета на един от героите на Айн Ранд как най-успешно да се манипулират Хората: „Убий представата на човека за ценности. Убий способността му да разпознава възвишеното. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, до най-негодния, и ще пресечеш стремежите както на великите, така и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв импулс към по-добро, към превъзходство, към съвършенство. Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще рухнат. Убивай със смях. Научи се да го използваш като унищожително средство. Превърни го в подигравка. Нареди им да се присмиват на всичко. Ако унищожиш святото в душата на човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот. Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно.“
Наистина е загадка защо Слави поиска да управлява тази държава. Погледнато отстрани, някак твърде лесно се добра до лостовете на властта: без да участва в протестите; без да прави скъпи предизборни кампании; без да предложи сериозна програма; без да се среща с избирателите; без да участва в дебати; без да дава много интервюта; без дори да се кандидатира за депутат. Сякаш трябваше само да брандира това, което те правеха, с актуалните слогани: „Протест, промяна, мутри вън, мафия, изчегъртване.“
Шоуто в политиката не е само български патент. Когато обществото започне да затъва в политическа, икономическа, социална и преди всичко морална криза, на сцената винаги се появяват и комици. Актьори, сценаристи, режисьори, телевизионни водещи, продуценти, певци, хумористи, всички са там: време е за шоу. Защото животът вече тотално се е скапал и е станал само за подигравка. Ексцентричният палячо Йон Гнар най-неочаквано стана кмет на Рейкявик, столицата на Исландия. Той победи опонентите си с щедри обещания за безплатни хавлии в обществените къпални и „арктическа“ бяла мечка в „Зоопарка“. Много се хареса и обещанието: „Най-добрата партия“ (неговата партия) да бъде първата, която ще взема подкупите явно – за разли-
ка от всички други, които го правят тайно. Мариан Шарец,комик, превъплъщавал се в образите на Осама бин Ладен и Фидел Кастро, почти единодушно бе избран за премиер на Словакия. На избирателите им хареса новаторската му управленска програма, акцентираща върху толерантността към хората с нетрадиционна сексуална ориентация, свободна употреба на канабис и борбата срещу глобалното затопляне. В Украйна с убийствена преднина – подкрепа от над 14 милиона гласоподаватели – президентските избори спечели шоуменът Володимир Зеленски. Той просто премести подигравателната си реторика към провалилия се елит от своето „Политическо кабаре“ в партията си „Слуга на народа“.
С програма само от шест странички президент на Гватемала стана комикът Джими Моралес. Шест странички, но с категорично заявление, че „нито е подкупен, нито е крадец“. С обещания да спре корупцията в градоустройството и транспорта кмет на столицата на Армения Ереван стана клоунът Хайк Марутян. 71-годишният днес италиански комедиен актьор Бепе Грило постигна нещо наистина интересно. Антисистемната, откровено популистка партия на Грило „Пет звезди“ (вода, околна среда, транспорт, интернет, развитие) участва с удивителен успех в няколко поредни парламентарни избори – и стана неизменна част от управляващата конфигурация в Италия.
Комикът обяви тотална война на цялата управляваща класа и без прекъсване и умора настоява всички корумпирани политици да бъдат незабавно „натирени от властта и набутани в затвора“. Защото „държава, която е в плен на мафията и на корупцията, функционира ден заден, няма как да предложи някаква перспектива на гражданите си“. Актьорът политик е изключително популярен и днес в Италия. В-к „Ла Стампа“ нарече Слави Трифонов „Бепе Грило в балкански сос“. Дали вече той не е заел в съзнанието на хората мястото на Бойко Борисов като „новия месия“?
Мнозина (между които съм и аз) приемат партията на Слави „Има такъв народ“ по-скоро само като инструмент за отстраняването на ГЕРБ и Бойко Борисов от властта. Най-малкото защото иначе продължава да си съществува реалната опасност да налетим пак от трън, та на глог – и да си отгледаме нов култ и нов диктатор. Шоуменът дълго време успяваше да удържи около себе си симпатичната мистична аура на тайнственост и загадъчност. Но над него и „Има такъв народ“ вече се трупат сериозни въпроси.
През времето на предизборната кампания, а и след победата в парламентарните избори, той контактува с хората само от екрана на собствената си телевизия и през социалните мрежи като фейсбук, ютюб и инстаграм. Това открито демонстриране на недоверие и презрение към мейнстрийм медиите и политическия елит ли е?
В късен септемврийски следобед на малко закъсняло лято, в самия край на отминаващия век, се разхождах лениво и безцелно по сгорещения асфалт на „Слънчака“ . Съвсем случайно попаднах в дискотека „Дулсинея“. Тя се беше настанила в сградата на стария ресторант „Несебърски къщи“, където понякога бях гостувал. На входа на дискотеката ми поискаха два лева, не беше никак много, сигурно затова беше претъпкано с купонясващи млади хора, говорещи различни езици. Шефът на охраната важно ме информира, че дискотеката е на господин Слави Трифонов. После излезе, че там шоуменът е съсобственик с бившия шеф на Общинския съвет на Несебър Митьо Янков. Него пък го гръмнаха скоро след това, по време на нестихващите по морето мутренски войни. Говореше се още, че заведението го върти Данчо Ментата, там той бил „Шефа“. Имало идея да се прави и софийска дискотека на Слави Трифонов, този път в помещението на бившето казино „Севастопол“, на улица „Раковска“. По онова време казиното беше нашумяло като арена на гангстерски войни, водени от мутрата от „старата школа“, бившия гребец Иво Карамански, срещу борчетата и баретите, наричащи себе си „висаджии“ и „сикаджии“. Било решено софийската „Дулсинея“ да се нарича „Камикадзе“, но дискотеката така и не тръгна. Не знам каква е причината за това; софийската „Дулсинея“ не стартира официално. Ползваха я само за частни партита; на тях понякога се появяваше и лидерът на ДПС Ахмед Доган.
Философът от село Дръндар, който обича да се изразява засукано и неразбираемо, неотдавна нарече сам себе си „управляващ параметър в геометрията на политическото пространство“. С прости думи това сигурно трябваше да означава, че понякога Падишаха благоволява да бракониерства в чужди електорални владения. Антитурският национализъм не е част от политическото пространство, владяно от Ахмед Доган. В обществото обаче има доста хора с подобни нагласи. Умно е, ако можеш да ги използваш в своя полза. Всеки път, когато ги активираш, по аналогия със скачените съдове това ще влива нова енергия и в твоя електорат. Затова създаваш – чрез подставени и зависими от теб медии и лица – партия и чрез нея получаваш контрола над това политическо пространство.
Съвсем същото е и със създаването на пореден „спасител на нацията“. Разликата е само, че сега става дума за контрол над цялата държава; може да я спечелиш много бързо и много лесно. След 2001 през 2009 г. наблюдаваме реализирането на този сценарий за трети път. Сокола участва в проекта „Симеон Сакскобургготски“. В обществото бяха насадени и успешно витаеха илюзиите за добрия цар. Много силна беше надеждата, че той ще ни приобщи към могъщите европейски монархии, към които по право принадлежи, и към съучениците му, приказно богатите шейхове на Близкия изток. И така ще върне икономическия разцвет на България от 30-те години на миналия век. Защо да не се използва тази заблуда и с нея да се форматира политическото пространство за определен период? После следва износване на мита и ново бракониерство.
Доган има участие и в проекта „Бойко Борисов – отмъстителя“. Той трябваше да накаже строго и безмилостно всички, ограбили България в мръсния преход. След царя и пъдаря дойде времето на шоумена Слави Трифонов. Политическият елит на Прехода е тотално амортизиран, хората го мразят и презират. Това не може да се каже за човека, който от трийсет години се подиграва на всичко и на всички. Великият шоумен – много му се иска на българина – с едно щракване на пръстите ще оправи работата и ще постави всеки на мястото му: точно както се случва на екрана на собствената му телевизия. Според много добре информиран източник, който се страхува да бъде назован, всички важни решения за партията „Има такъв народ“ се вземат след задължителни консултации на Слави с Орлин Алексиев. Алексиев е бившият „финансов министър“ на София. Общински съветник от листата на ГЕРБ, той беше три мандата начело на най-могъщата комисия на Столичния общински народен съвет – финансовата. Затова винаги беше сочен като човека, който взема най-важните решения за столицата.
Той бе представител на Кметството в общото събрание на Общинска банка и инициатор София да си върне контрола над нея. От банката тръгват контактите му с Делян Пеевски, а от там и с Ахмед Доган. (Любомир Каримански, член на Арбитражната контролна комисия на „Има такъв народ“ и основен претендент за поста председател на Българската народна банка, е бил шеф на банката на Фуат Гювен, за чиито топли връзки с почетния председател на Движението за права и свободи вече разказахме.) Слави Трифонов и Орлин Алексиев се срещат често в скъпия ресторант на олигарха Кирил Домусчиев в квартал „Изток“. Това е и единственото място, където Слави Трифонов може да бъде забелязан публично.
„А аз те обгръщам като нежна лоза и тихо ти шепна, ще ти скъсам г…“ Признавам, че когато чух за първи път много ранната песен на Слави Трифонов и „Ку ку бенд“ „Ще ти скъсам г…“, ми беше доста забавно. Струваше ми се, че подобен тип словесни провокации безмилостно събарят стените на сковаващия социалистически, идеологически обусловен морал. След това постепенно започнах да си давам сметка, че подобни „разкрепостени“ творби всъщност само рушат езика и стила и отварят широко портите пред агресивното настъпление на пошлостта. По онова време почти същото като Слави правеше и колегата Петьо Блъсков с „новата журналистика“ на сензационните вестници „168 часа“ и „24 часа“. Пригласяха им и Сашка Васева, Азис и Радо Шишарката. За да продаваш пошли стоки, първо трябва да създадеш пошли души; трубадурите на новото време възпитаха няколко поколения верни потребители на пошлост. Те си се „кефеха“ от пошлата леснотия, веселяшкото безхаберие, хвърлящото гюбеци отношение към живота. Така беше съградена „чалга държавата“.
