Тодор Живков много внимаваше с Андрей Луканов, защото подозираше, че зад гърба му надничат КГБ и ГРУ. Първия беше убеден, че фамилията Луканови са „три поколения предатели”. Имаше предвид прадядото, дядото и бащата на Андрей:
Някои историци – без сериозни основания – смятат, че не поп Кръстю, а прадядото Марин поп Луканов е предал Левски.
Второто поколение за Живков, се олицетворяваше от дядото Тодор Луканов. Като лидер на Българската комунистическа партия – „тесни социалисти”, в Плевен, той се обявил против курса на въоръжена борба, поет след фашисткия преврат на 9 -ти юни 1923 година. Наредил на Асен Халачев, един от ръководителите на юнското въстание, да прекрати участието в него на комунистите. Тодор Луканов бил против и за Септемврийското въстание, като обвинил Георги Димитров и Васил Коларов в „лево сектантски курс”.
В книгата си „Срещу някои лъжи”, Първия определя бащата Карло Луканов като „основна фигура в резидентурата на генерал Филатов, човекът на Лаврентий Берия в България, която е хвърлила мрежата на съветските тайни служби върху цялата страна.”.
Когато бе свален от власт от “перестройчиците” Андрей Луканов и Петър Младенов – вече под „домашен арест” – Живков се оплакваше, че детронирането му е станало по поръчка и с помощта на руснаците:
„Те заложиха на Андрей, защото е техен агент „по наследство”.
Освен Живков, други бивши колеги на Луканов също смятаха, че той работи за чужди разузнавания. В книгата си „Спомени”, развенчаният „номер едно” на българската икономика Огнян Дойнов определя Луканов като:
„Национален предател, агент на чужди разузнавания, чиято дейност оказва крайно негативно действие върху цялата нация.”
Българският посланик в Москва Георги Панков разказва за срещата си през юни 1990 година с Виктор Нерубайло, завеждащ отдел „Балкански страни” в Министерството на външните работи на Съветския съюз:
„Кой според теб трябва да бъде следващият министър – председател на България?” попитал Нерубайло. „Единствената безспорна фигура е Андрей Луканов”, отговорил Панков. „Виктор Шарапов (съветският посланик в България по онова време) също смята така. За съжаление, и ти и той се заблуждавате. Луканов е агент на американците”, поставил категорична диагноза Нерубайло.
Дългогодишният министър на културата Георги Йорданов написа много остро открито писмо до Луканов:
„Не само аз знам от къде черпиш сведения, кураж и самочувствие. И да, без опит, знания и прозорливост, без правила, приличие и мярка, ти се развихри като лидер на България. И, повярвал в своята изключителност, направи маса поразии.”
Действително, Луканов доста време еднолично управляваше страната, както на сцената, така и зад кулисите. Той беше инициаторът на тоталното отрицание на почти половин век от нейната история. Тръгнал да сформира опозиция, Луканов вдъхнови наказателна акция за дискредитиране и компрометиране, включително и с политически съдебни процеси, на бившите си другари. Много опитни и надарени хора бяха хвърлени в мелницата на общественото самоизяждане.
Луканов развихри краен популизъм, които разбърка моралните ценности на обществото, деформира неговото съзнание, провокира бушуващи страсти и пося мъст. Зает да политиканства, той и с двете си правителства не започна икономическа реформа, приватизация и ново ценообразуване. Не създаде благоприятни условия за чужди инвестиции, допусна разрушаването на връзките със стопанствата на другите държави, изпусна традиционни пазари.
Като резултат от всичко това производството се задъха, инфлацията и спекулата разцъфтяха, вътрешният пазар колабира, обявен беше мораториум върху плащанията на външния дълг. Така се разтвориха вратите към хаоса.
Когато видя безизходицата, до която беше докарал България, Луканов на пожар повика за съветници американските икономисти Ран и Ът. Така напълно се подчини на „Вашингтонския консенсус”, който дотогава беше прилаган само за държавите от Латинска Америка.
С „Планът Ран-Ът” за тотална приватизация, бърза и на всяка цена, скрито от социалистите, той трасира пътя на „първобитния капитализъм”. Затова „левите” хора го смятат за „четвърто поколение предател”, вече на цялата социалистическа идея.
Политическият наблюдател Валентин Вацев разказва, че Луканов му споделил, че иска да създаде „висша капиталистическа класа” от бившата стопанска номенклатура. Макар и без него, това наистина се случи. И там се настаниха „назначените капиталисти” – бивши ченгета и мутри. Те и досега си управляват държавата.
За да им създаде простор за действие, Луканов посегна и към имунната й система – разузнаването и контраразузнаването. Повече от тридесет години силният човек там беше Григор Шопов. Синът му Любо ми разказа, че за да отстранят баща му от системата, му спретнали комплот. Режисьори били Андрей Луканов и Любен Гоцев. След отстраняването му било вече лесно.
Разграждането на имунната система на държавата, по нареждане на американците, започнало с икономическото и научно – техническото разузнаване. Така е даден стартовия изстрел за разграбването на икономиката и трасиран пътя на мафията към властта. А Андрей Луканов се превърна в нейния Кръстник.
Друг негов голям грях беше, че докара в България крупния финансов спекулант, човекът на ЦРУ, Джордж Сорос. С него тука се настани и международната мафия – глобалния корпоративен капитал и „Дълбоката държава“.
Затова и премиерът Жан Виденов беше убеден, че Луканов „седи на два стола”.
Във времената на Горбачов и Елцин, Русия беше „клекнала“ на Запада. Руснаците доброволно, без бой, предадоха позициите си в Източна Европа. И зависимостите на Луканов от двете разузнавателни централи не само, че не са му пречели, а дори са му помагали да играе ролята на „мостови човек” между суперсилите.
Обаче именно тази двойна игра в крайна сметка му „изяде главата”.
