В книгата си „Строители на съвременна България“ Симеон Радев отдаде почест на прадедите ни, които построиха основите на държавата. Надяваме се, да бъдем извинени, но ще обърнем това заглавие, за да разкажем за хората, които разсипаха не само тези основи, но и съграденото върху тях.
Преди 35 години, България беше стабилна държава, с добре развита икономика. Индстрията беше добре представена от енергетика, дори и ядрена, добивна промишленост, черна и цветна металургия, машиностроене, електроника, химическа промишленост, лека и хранително вкусова и какво ли не още. Селското стопанство беше окрупнено и механизирано. То не само изхранваше страната, но я изведе сред първите в света по износ на плодове и зеленчуци.
Добре развитата икономика позволи изграждането на страховита армия, от която трепереха не само нашите съседи. Даде възможност за подържане на добро ниво на здравеопазване и образование. Даде основа за създаване на самобитна национална култура, която мереше ръст със света. България намери място и сред десетте най – развити спортни нации, а в дисциплини като художествена гимнастика, щанги и борба беше непобедима.Превърна се и в нация космическа, една от малкото, изпратила човек в Космоса.
Българите на живееха богато, но спокойно и сигурн. За всеки имаше работа и подслон. Градовете и селата бяха урбанизирани и чисти. Организирана престъпност беше непозната дума, а битовата беше сведена до поносими равнища. Нямаше наркомания и проституция, нямаше прсяци и бездомници.
В онази държава имаше и слабости. Ограничавана беше свободата на словото и свободното придвижване, имаше стокови дефицити, чакаше се за жилища и автомобили, липсваха луксозни стоки. Но хубавото беше повече. Най – доброто доказателство е, че за 45 годни, българите от шест, станаха девет милиона. А в класацията на ООН за стандарт на живот, България беше поставена на 27 място.
Ако тази държава беше надградена, сега щяхме да бъдем Швейцария на Балканите. Но тя беше разсипана.
Нейните рушители си имат имена. За тях ще разкажем.
